Д-р Щонова разчувства с емоционални думи след лична драма
Д-р Неделя Щонова разчувства социалната мрежа с доста прочувствени думи. Поводът за тези нейни думи е здравословното положение на татко й и животоспасяваща интервенция, която е претърпял, научи Plovdiv24.bg . Ето какво написа тя:
Сърцето на родителя
Да го ценим, пазим и обичаме.
То ни обича абсолютно.
От началото до края.
И няма на света друга сходна безусловна обич.
Като любовта на мама и баща.
Да обичаме родителите си до момента в който са живи и безусловно да им го споделяме и демонстрираме всеки ден.
Всеки момент и вечно.
Всеки момент и вечно.
Създаването на дете е удивително знамение, единствено по себе си, а фамилията и родителите са една от частите на Рая.
Имам другар духовник и с него постоянно си приказваме за това. И по какъв начин най-приятно от всичко е да си подаряваме не движимости и материални неща, а заедност с родителите и фамилията, мемоари, вълшебни мигове от наличие, смях, доброта и обич.
Докато са живи и до момента в който ни е писано да ги прегръщаме. И да усещаме нежно по какъв начин дишат в лицето ни.
Ако можехме да осъзнаваме по-често, че ние единствено минаваме през тази Земя, че сме прашинка от Вселената, че сме посетители, че всеки момент би могъл да е финален момент, може би ще сме доста, доста по-смирени, доста по-благи, разбиращи и надалеч не толкоз зли, капризни и неприятни.
Животът е свято и нежно нещо.
И все пак мисля, че в никакъв случай, в никакъв случай не трябва да се обезсърчаваме във вярата си.
И в желанието да раздаваме добрина.
Първо към родителите си.
И след това към другите хора.
А и както споделя Майка Тереза -
В края на земните дни ние няма да бъдем съдени по това какъв брой дипломи имаме, какъв брой пари сме спечелили или какъв брой огромни неща сме създали. Ние ще бъдем съдени по това:
" Бях гладен и ти ме нахрани.
Бях гол и ти ме облече.
Бях безприютен и ти ми даде заслон. "
Да бъдем положителни.
Без някой да го желае от нас.
А от признателност.
Че имаме шанса да се родим и да вървим по тази земя.
Благодарение на нашите родители.
Сърцето на родителя
Да го ценим, пазим и обичаме.
То ни обича абсолютно.
От началото до края.
И няма на света друга сходна безусловна обич.
Като любовта на мама и баща.
Да обичаме родителите си до момента в който са живи и безусловно да им го споделяме и демонстрираме всеки ден.
Всеки момент и вечно.
Всеки момент и вечно.
Създаването на дете е удивително знамение, единствено по себе си, а фамилията и родителите са една от частите на Рая.
Имам другар духовник и с него постоянно си приказваме за това. И по какъв начин най-приятно от всичко е да си подаряваме не движимости и материални неща, а заедност с родителите и фамилията, мемоари, вълшебни мигове от наличие, смях, доброта и обич.
Докато са живи и до момента в който ни е писано да ги прегръщаме. И да усещаме нежно по какъв начин дишат в лицето ни.
Ако можехме да осъзнаваме по-често, че ние единствено минаваме през тази Земя, че сме прашинка от Вселената, че сме посетители, че всеки момент би могъл да е финален момент, може би ще сме доста, доста по-смирени, доста по-благи, разбиращи и надалеч не толкоз зли, капризни и неприятни.
Животът е свято и нежно нещо.
И все пак мисля, че в никакъв случай, в никакъв случай не трябва да се обезсърчаваме във вярата си.
И в желанието да раздаваме добрина.
Първо към родителите си.
И след това към другите хора.
А и както споделя Майка Тереза -
В края на земните дни ние няма да бъдем съдени по това какъв брой дипломи имаме, какъв брой пари сме спечелили или какъв брой огромни неща сме създали. Ние ще бъдем съдени по това:
" Бях гладен и ти ме нахрани.
Бях гол и ти ме облече.
Бях безприютен и ти ми даде заслон. "
Да бъдем положителни.
Без някой да го желае от нас.
А от признателност.
Че имаме шанса да се родим и да вървим по тази земя.
Благодарение на нашите родители.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ